Няма да ви лъжа – не съм човек на тропиците. Не обичам екзотични плодове, не ме блазнят палмите, белите плажове и тюркоазените океани. Съответно не ги търся и в парфюмите.
Моят юг е друг, субтропичен. Той ухае на цитруси, смокини и лавандула, жужи със звука на цикадите, крие се от жегата в бели варосани къщи, живее просто и не му трябва много.
Разточителният хедонизъм на тропиците ми идва в повече и като цяло ми е чужд. Харесвам кокос и макар и рядко, нося „плажни“ парфюми (не и когато съм на морето – тази територия е запазена за смокините); манго също харесвам като нотка, когато е само акцент. Горе-долу с това се изчерпват ароматните ми отношения с тропиците.
Понякога обаче на душата й се приисква малко карнавална пищност – далечна, екзотична и различна. И за този guilty pleasure ще говорим през юли.
